3 sept 2007, 9:54

Трепет

  Poesía
1.3K 0 4
Искам нежно пак да те докосвам,
да погледам твойте ръце.
Искам всичко да ти кажа -
и това, че ТИ си в моето сърце.
Искам всичко да забравя,
но, уви, навсякъде си Ти.
Искам, искам и безмълвен все оставам -
 чакам, търся - не намирам друга мисъл в мен, една.
Тебе търся и жадувам
да дочуя глас познат.
Тръпна, чакам и бленувам -
где забави се мигът?
Искам, искам
и очаквам!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Тошев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пламене, в този сайт се публикуват грамотни произведения, за да се четат от грамотни хора. Произведенията не се редактират смислово, а се редактират единствено и само правописни, граматически и пунктуационни грешки. Проблем ли имаш с това? Ако държиш произведенията ти да не се редактират в този смисъл, то те няма да се публикуват, поне от мен.
  • браво!поздравления!добре дошъл !успех!продължавай в същия дух!зная че можеш!цунки
  • не е класно ,но е добре да не се редактира много-неискам безличие ,а едно човешко благоприличие-Не НА РЕДАКЦИЯТА-стига.
    Като е редактирано е по Истинско -едва ли......
    Я, ме Затъркайте ,че не знам как-Моляяяя
    ---Благодаря
  • Добре дошъл и успех!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....