Трепет

Трепет усетих тъй дивно красив

що твой образ прикова ме.

Лик прекрасен,

облян в мистерия от лунни лъчи

ти сам призова ме.

И без говор и без глас

прегърна ме нежно и леко,

а ръцете ти бели като сняг

бавно оставха ме да тлея в тях.

Бленувах до тебе застанал

и устни жадно аз впих,

сетне буря сладострастна

поде ме към блажени висоти.