Трепет

11 abr 2013, 17:49 2013-04-16T14:08:36+03:00

Poesía

362 0 0

Трепет усетих тъй дивно красив
що твой образ прикова ме.
Лик прекрасен,
облян в мистерия от лунни лъчи
ти сам призова ме.
И без говор и без глас
прегърна ме нежно и леко,
а ръцете ти бели като сняг
бавно оставха ме да тлея в тях.
Бленувах до тебе застанал
и устни жадно аз впих,
сетне буря сладострастна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Трепет

Искате да прочетете повече?

Propuestas