Трепет
482
0
0
Трепет усетих тъй дивно красив
що твой образ прикова ме.
Лик прекрасен,
облян в мистерия от лунни лъчи
ти сам призова ме.
И без говор и без глас
прегърна ме нежно и леко,
а ръцете ти бели като сняг
бавно оставха ме да тлея в тях.
Бленувах до тебе застанал
и устни жадно аз впих,
сетне буря сладострастна
поде ме към блажени висоти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анонимен Всички права запазени
