Не казвай, че е късно сърцето ми да затупти
отново в ритъма на любовта,
защото то днес се научи
каква трябва да не бъде тя,
за да може да не страда,
тъй както страдаше преди,
вплетено в хиляди илюзии,
че колкото и да боли
ще трябва да претръпне и да продължи.
Не, няма как!
Не казвай, че е късно трепетно да я очаквам,
защото тя идва. Ето, чука на вратата...