Три
Сега съм три пъти по-млада от живота.
Случвам се в малките прискърбия на птици,
в техните не-полети нощем,
докато светът се притаява
в черупка от кестен
или тромаво влачи
сънищата си през рамо.
...
Вчера извиках бъдещето.
Видях го в ръба на чашата,
между леда и високия градус.
Говореше нещо, заваляше.
Беше пияно и весело.
...
Градът е подобен на Его,
колкото повече расте,
толкова по-самотен
се чувстваш
вътре.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Младенова Todos los derechos reservados
