10 ago 2017, 0:20
Три
Сега съм три пъти по-млада от живота.
Случвам се в малките прискърбия на птици,
в техните не-полети нощем,
докато светът се притаява
в черупка от кестен
или тромаво влачи
сънищата си през рамо.
...
Вчера извиках бъдещето.
Видях го в ръба на чашата,
между леда и високия градус.
Говореше нещо, заваляше.
Беше пияно и весело.
...
Градът е подобен на Его,
колкото повече расте,
толкова по-самотен
се чувстваш
вътре.
© Росица Младенова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Чудесна финална констатация, поднесена в хубав стих. Всеки е изпитвал усещането за алиенация при потапянето си в големия град. Поздрав, Роси!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Градът е подобен на Его,
колкото повече расте,
толкова по-самотен
се чувстваш
вътре."
Поздравления за точното, запомнящо се и въздействащо изразяване!