Aug 10, 2017, 12:20 AM
Три
Сега съм три пъти по-млада от живота.
Случвам се в малките прискърбия на птици,
в техните не-полети нощем,
докато светът се притаява
в черупка от кестен
или тромаво влачи
сънищата си през рамо.
...
Вчера извиках бъдещето.
Видях го в ръба на чашата,
между леда и високия градус.
Говореше нещо, заваляше.
Беше пияно и весело.
...
Градът е подобен на Его,
колкото повече расте,
толкова по-самотен
се чувстваш
вътре.
© Росица Младенова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чудесна финална констатация, поднесена в хубав стих. Всеки е изпитвал усещането за алиенация при потапянето си в големия град. Поздрав, Роси!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Градът е подобен на Его,
колкото повече расте,
толкова по-самотен
се чувстваш
вътре."
Поздравления за точното, запомнящо се и въздействащо изразяване!