11 feb 2007, 12:14

Три звъна съдбата постели... 

  Poesía
1025 0 4

Прерязана от острата си болка,
тя леко присви своите длани
и тръгна полека в таз обиколка,
не чувстваща многото отворени рани.

Гръм последван от бавно затишие,
от липса на звук - полазиха тръпки,
намираща смисъл в нагледно безмислие,
тя леко минаваше своите стъпки.

Намери това, което бе търсила,
той бе там - оставен от живота,
в мига осъзнала какво е почувствала,
тя паднала легна, тиха и кротка.

Заплака, целуна, избърса следите,
последно сбогуване вече последва,
три звука съдбата постели в душите
и спомен остана до край да преследва.

© Натали Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??