Три звъна съдбата постели...
Прерязана от острата си болка,
тя леко присви своите длани
и тръгна полека в таз обиколка,
не чувстваща многото отворени рани.
Гръм последван от бавно затишие,
от липса на звук - полазиха тръпки,
намираща смисъл в нагледно безмислие,
тя леко минаваше своите стъпки.
Намери това, което бе търсила,
той бе там - оставен от живота,
в мига осъзнала какво е почувствала,
тя паднала легна, тиха и кротка.
Заплака, целуна, избърса следите,
последно сбогуване вече последва,
три звука съдбата постели в душите
и спомен остана до край да преследва.
© Натали All rights reserved.
