Твойта заразяваща сърдечност
радва ме и днес, искри.
С мене искам да е вечно,
явно от очите ти... струи.
В забързаното днешно време
пред поглед нежен и дълбок
със бурна обич ще превземем,
свещена, мисълта на Бог.
На този свят сме всички гости,
дълбае тихата вода,
но нека сложим кротки кости
в основите на свобода.
В следите древни скърцащ сняг
притиска многотонен стих.
Стопи се челото след конски бяг
на връх обагрен - див триптих!
20.04.2012г.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados