25 jun 2013, 22:25

Тройка с любовта

723 0 3

Бездомница ревнива си, любов,
влудяваща и в мислите – мръсница...
Не ми подхвърляй в устните си зов,
уж ангел си, а съща дяволица...

Не ми се мятай жадно на врата...
Мъжът желае ли - изгубва мяра -
би стъпкал всичко за една жена,
но вкуси ли в дъха ù изневяра,

загубва чест, достойнство, трезвен ум,
пропива се със чашките от болка,
съмнява се и в себе си - наум,
и колко е нещастен само, колко...

и хвърлил в страховете си страстта,
как с чувствата си всеки миг се беси –
какво е всъщност точно любовта:
изпращане на Божи есемеси -

очакване да си неповторим,
или поне живот да те излъжат...
Ела мечтите си да сътворим,
а кучката-любов дано ни върже...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еха! Допадна ми много! Не би могло да се напише по-въздействащо и по-майсторски! Аплодисменти! Стилът ти на писане изцяло съвпада с нагласата ми за качествен и съдържателен стих. Неповторимо!
  • Ха...,че интересен коментар може просто някои мъже да не са свикнали толкова с изневерите Разбира се, че ще искат всичко само за себе си, кой не го?! Кой с удоволствие ще си "даде" жената на друг?
    Много се забавлявах на коментара! Поздрави!
    А стиха е много добър! Браво!
  • Любовта е най прекрасното чувство с което сме наградени от природата и ако изневярата е толкова болезнена за мъжете,та чак посягат и на чашка и на въже,според мен това е, че те са малко егоистични натури и искат всичко само за себе си.Би било пи приемливо да не се обръща такова голямо значение на това.По-важно е да се поддържа любовта възможно най дълго.Поздравления за прекрастното откровение!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...