Тройката
Obra no adecuada para menores de 18 años
Имало една мома. Неда казвала се тя.
Със бъбривата съседка, Дора – нашата кокетка,
всяка сутрин рано-рано, щом излюпят се из под юргана,
правят си кафе горещо, сядат и си бъбрят нещо.
Хвалила се тази Неда с ненки –хубави и бели.
А приятелката нейна, Дора, с дупето си смайва всички хора.
Аз реших пък да се цаня, да се мушна под юрганя.
Там, под топлите завивки да спечеля си усмивки.
Вчера Недка аз пресрещнах, палаво оче й метнах.
В езерото на разходка, аз поканих я със лодка.
С кошничката под ръка, аз – от другата страна,
в приключения поели, и червено винце сме си взели.
Мина час или пък два, аз подадох й ръка.
С предложение във самота да прекараме нощта.
Аз представих си, че в хола, свещ ще я огрява – гола.
И ще има в този дом страшен секси маратон.
Ала стигнали до коридора, мернах дупето на кака Дора.
И отправих предложение за вечерно угощение.
Тя без срам прие това –да похапне с нас в тъма.
Масата отрупахме с блюдата, свещ мъждукаше в средата.
То се знае, че съм печен - виц забивам, много смешен.
Вдигам чаша като тост - за любимият им гост.
Почнах аз полека-лека: Дорето пощипнах по дупето,
После Недка във мрака, галих нежно по цицето.
Дълга беше нашата програма, изредихме цялата любовна гама.
Чак до изгрев имало е секс, всичкото – погълнато на екс!
Леле, мале, що направих? Качествено ли се представих?
Угризения сега ме мъчат, но гърдите ми се пъчат.
Тази сутрин нямаше кафе, виждаха се само сплетени нозе.
Тъй до пладне, под юргана бяхме тримцата, не двама.
Отзивите се понесли, и на вред се те разнесли.
Будя се аз всяка сутрин рано, но… със новичка мадама.
***
На сутринта Неда премисля:
Леле, мале, що ми стана? Още се разхождам… без пижама,
и главата ми… се носи, кво пък – няма да се кося!
Снощи стана тя, каквато стана - бяхме двама на разходка,
а пък трима се оказахме… из под юргана.
Кой бе той? – един от всички, ма… напълни ми главата с птички -
носехме се на една вълна - щура, шантава, една.
После пуста кака Дора (откъде се взе?) Ама – да не ни разправя после,
взехме, че поканихме я ний… на гости.
Лелей, ква е сладурана! Тя пък взе, и след вечерята остана!
То пък, за късмет в тоя час, тока взе, че спря тогаз.
И на свещ – какво да ви разправям… Олеле! Винцето е май виновно,
ала пък и някак си – греховно! Почна се… от поза „нула”,
та – до сутринта. Ей ма, на, още съм с разчорлена глава.
Ама нашия герой взе да свири май… отбой!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николай Стойчев Todos los derechos reservados
