11 feb 2014, 22:30

Трупове 

  Poesía » De amor
861 0 8

Опитах се да тичам срещу вятъра,
понесла труповете на безсилието
върху плещите си отмаляващи…
Не ставаше! Разкъсана залитах и
незнайно как се приземих отгоре.
… и вятърът отвътре ме разяде.
Защото нямах плещи. А отвори
от криле...

... които някога ми даде.

© Лора Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, че си тук, Вики!
  • Крилете са в теб, външните влияния могат само да ти напомнят за тях
  • ЩЕ, Креми
  • Дааам! Нови ще поникнат ли?
  • Важното е да не е къса
  • Кратката форма... Знаеш какво мисля! Обичам те!
  • Здравей, адаш! От сърце ти благодаря за хубавите думи! Радвам се, че съм успяла да те докосна по такъв начин! Поздрави
  • Здравей адашке!Произведението ти просто ми ВЛЕЗЕ В ДУШАТА!!!!Толкова СИЛНО, СГРАБЧВАЩО, ДОКОСВАЩО, ИСТИНСКО, ЧИСТО!!!НАИСТИНА ТИ МИ ВЛЕЗЕ В ДУШАТА И МАКАР ДУМИТЕ ТИ ДА ОПИСВАТ ЕДНО РАЗКЪСВАЩО И БЕЗМИЛОСТНО ЧУВСТВО, АЗ НЯКАК УСЕТИХ ЕДИН ВЯТЪР ВЪТРЕ В МЕН, ЗАЩОТО СИ ГО НАПИСАЛА РАЗКОШНО!!!!БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ПРЕКРАСНОТО УСЕЩАНЕ И МОИТЕ ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!!!!!!
Propuestas
: ??:??