1 mar 2010, 16:25

Трябваше да те срещна тогава...

1.1K 0 10

Трябваше да те срещна тогава...

 

Трябваше да те срещна тогава,

когато само мой беше света,

когато бях нахално млада

с детски представи за любовта...

 

Трябваше отдавна да те срещна,

когато още нямах си съпруг

и нямаше да бъде грешно,

да избягам в нощта с друг...

 

Трябваше да те срещна тогава,

когато още нямах си деца,

да ме викаш с поглед сега не трябва,

на първо място е дълга!

 

Трябваше да те срещна, когато можех

да изживея с теб, което не мога сега,

но сега е редно да извадя ножа

и жива да убия любовта...

 

Трябваше отдавна да се срещнем

и без бариери да споделим любовта,

но защо след като закъсняхме за тази среща,

Бог отново ни събра?

 

 

Тази среща често закъснява,

за след време хиляди съдби да срине,

прости ми, трябваше да те срещна тогава,

затова разплакана сега ще те отмина!

 

18.08.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Затова веднъж: "Да живее
    денят, който ни срещна със тебе!"
    И три пъти: "Да е проклет,
    че не дойде навреме!"
  • Дали?
  • Aaaaaaaaaaaaaa.....не с ножа, не с ножа!!! То винаги има за какво да съжаляваме Поздрави от мен
  • Прекрасно и тъжно!Понякога става така - твърде късна е срещата с подходящия човек, тогава не знаеш какво да направиш:да бъдеш щастлив и да нараниш другите около теб, или отново да се жертваш?Труден избор!Поздравления!
  • понякога става и така...но ти не отминавай...
    тъжно и красиво...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...