1.03.2010 г., 16:25

Трябваше да те срещна тогава...

1.1K 0 10

Трябваше да те срещна тогава...

 

Трябваше да те срещна тогава,

когато само мой беше света,

когато бях нахално млада

с детски представи за любовта...

 

Трябваше отдавна да те срещна,

когато още нямах си съпруг

и нямаше да бъде грешно,

да избягам в нощта с друг...

 

Трябваше да те срещна тогава,

когато още нямах си деца,

да ме викаш с поглед сега не трябва,

на първо място е дълга!

 

Трябваше да те срещна, когато можех

да изживея с теб, което не мога сега,

но сега е редно да извадя ножа

и жива да убия любовта...

 

Трябваше отдавна да се срещнем

и без бариери да споделим любовта,

но защо след като закъсняхме за тази среща,

Бог отново ни събра?

 

 

Тази среща често закъснява,

за след време хиляди съдби да срине,

прости ми, трябваше да те срещна тогава,

затова разплакана сега ще те отмина!

 

18.08.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Затова веднъж: "Да живее
    денят, който ни срещна със тебе!"
    И три пъти: "Да е проклет,
    че не дойде навреме!"
  • Дали?
  • Aaaaaaaaaaaaaa.....не с ножа, не с ножа!!! То винаги има за какво да съжаляваме Поздрави от мен
  • Прекрасно и тъжно!Понякога става така - твърде късна е срещата с подходящия човек, тогава не знаеш какво да направиш:да бъдеш щастлив и да нараниш другите около теб, или отново да се жертваш?Труден избор!Поздравления!
  • понякога става и така...но ти не отминавай...
    тъжно и красиво...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...