21 jul 2005, 17:17

Тръгна си

  Poesía
953 0 5
Тръгна си.
Без тебе срива се светът.
Облак черен надвисна над дома.
Тръгна си.
В студ и лед сковава се денят.
Самотата тегне като меч
увиснал над главата.
Тръгна си.
Как да се надбягам с празнотата?
Как да се надвикам с тишината?
Тръгна си.
Под съпките ти тежки,
земята затрепери,
а свежите стебла
заровиха листа в пръстта.
Реките нагоре запълзяха,
морето не намери своя бряг.
Тръгна си.
Заспивам върху грахови зърна
и само петъци, безкрайни се роят.
Ровя с пръсти в пепелта
с надеждата за някой въглен.
Спомени прехвъркват изтънели.
Времето безмилостно ги заличава
и душата куха става.
Тръгна си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....