21 jul 2005, 17:17

Тръгна си

  Poesía
949 0 5
Тръгна си.
Без тебе срива се светът.
Облак черен надвисна над дома.
Тръгна си.
В студ и лед сковава се денят.
Самотата тегне като меч
увиснал над главата.
Тръгна си.
Как да се надбягам с празнотата?
Как да се надвикам с тишината?
Тръгна си.
Под съпките ти тежки,
земята затрепери,
а свежите стебла
заровиха листа в пръстта.
Реките нагоре запълзяха,
морето не намери своя бряг.
Тръгна си.
Заспивам върху грахови зърна
и само петъци, безкрайни се роят.
Ровя с пръсти в пепелта
с надеждата за някой въглен.
Спомени прехвъркват изтънели.
Времето безмилостно ги заличава
и душата куха става.
Тръгна си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...