Тръгна си
Тръгна си.
Без тебе срива се светът.
Облак черен надвисна над дома.
Тръгна си.
В студ и лед сковава се денят.
Самотата тегне като меч
увиснал над главата.
Тръгна си.
Как да се надбягам с празнотата?
Как да се надвикам с тишината?
Тръгна си.
Под съпките ти тежки,
земята затрепери,
а свежите стебла
заровиха листа в пръстта.
Реките нагоре запълзяха,
морето не намери своя бряг.
Тръгна си.
Заспивам върху грахови зърна
и само петъци, безкрайни се роят.
Ровя с пръсти в пепелта
с надеждата за някой въглен.
Спомени прехвъркват изтънели.
Времето безмилостно ги заличава
и душата куха става.
Тръгна си.
Без тебе срива се светът.
Облак черен надвисна над дома.
Тръгна си.
В студ и лед сковава се денят.
Самотата тегне като меч
увиснал над главата.
Тръгна си.
Как да се надбягам с празнотата?
Как да се надвикам с тишината?
Тръгна си.
Под съпките ти тежки,
земята затрепери,
а свежите стебла
заровиха листа в пръстта.
Реките нагоре запълзяха,
морето не намери своя бряг.
Тръгна си.
Заспивам върху грахови зърна
и само петъци, безкрайни се роят.
Ровя с пръсти в пепелта
с надеждата за някой въглен.
Спомени прехвъркват изтънели.
Времето безмилостно ги заличава
и душата куха става.
Тръгна си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
от мен също 6 
