Тръгна си и сбогом не ми  каза.

Тръгна си, но за болката ми сега ще ти разкажа.

Обичам те!

За първи път да има в мен подобни чувства,

но да няма на кого да кажа!

Липсваш ми – всичко в теб ми липсва.

И гласът ти, и целувките ти нежни,

и ръцете ти, когато ме обгръщат.

Обичам те!

Защо си тръгна? Във кой е вината?

Ако е в мене, аз ще се поправя…

Но аз не съм виновна,

защото нищо не съм направила…

Да, сигурна съм в думите си!

Ти казваш ми:"Ще си останем само приятели!"

Но как? Ама я помисли!

Как до вчера нежно се целувахме във парка

и до късен час говорихме,

а днеска просто ще се видим,

ще се поздравим и ще отминем!?

Ама не-е-е… Не… Така не мога аз...

Не ме мъчи!...

По-добре даже да не се и поздравяваме...

Да, просто двама непознати, засекли погледа горещ.

Не искам твоето “Здравей”.

За мен то е по-болезнено и от отровното “Мразя те”!

Защото те обичам…

Затова нека просто не се поздравим при случайната среща, моля те!!!

01.05.2002г.                       Надя