Тръгна си и сбогом не ми каза.
Тръгна си, но за болката ми сега ще ти разкажа.
Обичам те!
За първи път да има в мен подобни чувства,
но да няма на кого да кажа!
Липсваш ми – всичко в теб ми липсва.
И гласът ти, и целувките ти нежни,
и ръцете ти, когато ме обгръщат.
Обичам те!
Защо си тръгна? Във кой е вината?
Ако е в мене, аз ще се поправя…
Но аз не съм виновна,
защото нищо не съм направила…
Да, сигурна съм в думите си!
Ти казваш ми:"Ще си останем само приятели!"
Но как? Ама я помисли!
Как до вчера нежно се целувахме във парка
и до късен час говорихме,
а днеска просто ще се видим,
ще се поздравим и ще отминем!?
Ама не-е-е… Не… Така не мога аз...
Не ме мъчи!...
По-добре даже да не се и поздравяваме...
Да, просто двама непознати, засекли погледа горещ.
Не искам твоето “Здравей”.
За мен то е по-болезнено и от отровното “Мразя те”!
Защото те обичам…
Затова нека просто не се поздравим при случайната среща, моля те!!!
01.05.2002г. Надя
© Надежда Петкова Всички права запазени
Продължи напред, ако вие писано ще сте заедно!
Поздрав!