Тръгнах си
Тръгнах си. Отдавна бях решил.
Не исках да ти прося любовта!
Заклевам се-пред теб не съм грешил!
Ти бе за мен единствена жена!
Във този свят за мене беше ти
един каприз поднесен от съдбата!
Светлина във сивите ми дни!
В сънищата нощм тишината!
Не поиска да ме разбереш!
Бях декор за твоите пиеси!
Просто щеше да ме увлечеш
във един театър без завеси!
Боже, колко те обичах аз!
Вярвах ти исках да съм с тебе!
Да си с мен до сетния ми час!
Ала ти мечтите ми погреба!
Аз не знам дали ще те боли?
Аз не знам дали ще съжаляваш?
Аз не знам ще има ли сълзи?
Дали на заем пак любов ще даваш?
Тя не е стока, нито е пари!
Тя не е кукла с нея да играеш!
Всеки някой ден ще си плати!
Надявам е това добре го знаеш?
Обичах те от цялата душа!
Бях готов живота си за твоя
даже със смъртта да заменя
и да и дам наместо твоя моя!
01.10.2023 г.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados