22 oct 2009, 22:00

Тръгни, но никога сам

813 0 0

„Тръгни, но никога сам”

 

Навярно там – сред планините,

в тръните одраскал своите ръце;

усетил болката, лъжите –

ти даваш им подслон във своето сърце!

 

Навярно някога – преди години

си срещнал във мечтите

надеждата във облаците сини

и вярата на блясъка в реките.

 

Навярно там си бил отнесен

от вятъра на идващите дни,

но знаел си, че пътят не е лесен

и пак натам отиваш ти!

 

Не искаш, щом си тръгнеш,

пак да бъдеш сам.

Приятел трябва с теб да вземеш

и заедно да тръгнете натам.

 

Навярно звездното небе ще бъде твоят дом,

отдавна чакал си зората да изгрее,

но в пътя си ти вече няма да си сам,

защото тя до теб ще се засмее!

 

Навярно вече стигнал си накрая,

очите ти в морето сливат се с безкрая...

вълните удрят се безмилостно в скалите!

Доведе те пътеката до Бреговете на Мечтите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Горан Русинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....