„Тръгни, но никога сам”

Навярно там – сред планините,

в тръните одраскал своите ръце;

усетил болката, лъжите –

ти даваш им подслон във своето сърце!

Навярно някога – преди години

си срещнал във мечтите

надеждата във облаците сини

и вярата на блясъка в реките.

Навярно там си бил отнесен

от вятъра на идващите дни,

но знаел си, че пътят не е лесен

и пак натам отиваш ти!

Не искаш, щом си тръгнеш,

пак да бъдеш сам.

Приятел трябва с теб да вземеш

и заедно да тръгнете натам.

Навярно звездното небе ще бъде твоят дом,

отдавна чакал си зората да изгрее,

но в пътя си ти вече няма да си сам,

защото тя до теб ще се засмее!

Навярно вече стигнал си накрая,

очите ти в морето сливат се с безкрая...

вълните удрят се безмилостно в скалите!

Доведе те пътеката до Бреговете на Мечтите!