21 dic 2010, 22:00

Тръгваш си

  Poesía » Otra
968 0 1

Тръгваш си, а сърцето не тъжи,

тръгваш си без последен зов.

Не чувствам нищо, не ме боли -

няма вече любов.

 

Напускаш моя свят различен,

сбъднал мечтите дотук.

Дори приятел не мога да те наричам -

в моите мисли е вече друг.

 

Тихо си тръгваш със зората -

тихо, както и при мен дойде.

Не искам да те последвам, хванала те за ръката,

и да питам  - накъде, накъде...

 

Нищо не чувствам вече,

безразлична съм дори.

Няма да тъгувам, макар да си далече,

няма да роня сълзи.

 

Тръгваш си от моето сърце

и не изричам аз: "Остани!"

Не съм вече онова дете,

което искаше след теб да върви.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Бобойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...