Тръгваш си
Тръгваш си, а сърцето не тъжи,
тръгваш си без последен зов.
Не чувствам нищо, не ме боли -
няма вече любов.
Напускаш моя свят различен,
сбъднал мечтите дотук.
Дори приятел не мога да те наричам -
в моите мисли е вече друг.
Тихо си тръгваш със зората -
тихо, както и при мен дойде.
Не искам да те последвам, хванала те за ръката,
и да питам - накъде, накъде...
Нищо не чувствам вече,
безразлична съм дори.
Няма да тъгувам, макар да си далече,
няма да роня сълзи.
Тръгваш си от моето сърце
и не изричам аз: "Остани!"
Не съм вече онова дете,
което искаше след теб да върви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Бобойчева Всички права запазени
