И се питам: Все в пети сезон,
в измерение някакво пето
ли живеят поетите, щом
всяка болка е белег в сърцето?
И дали (реторичен въпрос)
лудостта е черта персонална.
Щом по въглени тръгнал си бос
и прописал... Съвсем си се чалнал...
В този свят нито прав, нито крив,
кой душата със стихове храни,
та да дръзнеш на връх на молив
да сбереш обич, радост и рани? ...