27 ene 2011, 17:59

Тук е адът

  Poesía
1K 0 7

Влизай, сестро! Добре си дошла.
В онзи ъгъл сложи си косата.
Да ти сипя ли чаша вода?
Тук си свой - остави правилата.

Разполагай се. Този миндер,
овехтял и постлан с черга проста,
е свидетел на черен хабер
от умрял. И на всякакви гости.

Ще ме плашиш ли? Ех, че късмет -
аз отдавна ти знам номерата.
Забрави, прескочи моя ред,
че от тебе съм дваж по-рогата.

Нямам страх, ей така, на инат
мога целия цирк да ти срутя.
На земята е страшния ад,
а за твоя - на кой ли му пука.

Всичко имаме тука - лъжи,
кал и злоба, пороци, кошмари,
лицемери, слепци, подлеци...
Ще ме вземаш ли? Хайде, решавай!
.........
Тя наведе смутено глава,
остаря за секунда, смали се,
взе си острата, вярна коса
и по пътя обратен стопи се.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...