16 sept 2021, 17:24

Тук и днес

  Poesía
444 2 6


Аз очаквах да виждам смеха,
а живея в неясна причина.
Там където се ражда грехът
са заченати явно мнозина.

Колко злоба и жлъч без адрес
се взривяват и правят погроми.
Всеки в битка за свой интерес...
Всеки - автор на куп идиоми...

Слънчев лъч като остра кама
се забива в далечната нива
и започва пожар от слова,
че пътеката много е крива...

Виждам звън от ръждясал звънец,
но не чувам какво проповядва.
Много хора държат на конец,
тежка, остра и плашеща брадва.

А очите се молят за дъжд...
Сух обаче той кожата драска.
Зад осила на хлебната ръж
е татулът със житена маска...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...