Тук и днес
Аз очаквах да виждам смеха,
а живея в неясна причина.
Там където се ражда грехът
са заченати явно мнозина.
Колко злоба и жлъч без адрес
се взривяват и правят погроми.
Всеки в битка за свой интерес...
Всеки - автор на куп идиоми...
Слънчев лъч като остра кама
се забива в далечната нива
и започва пожар от слова,
че пътеката много е крива...
Виждам звън от ръждясал звънец,
но не чувам какво проповядва.
Много хора държат на конец,
тежка, остра и плашеща брадва.
А очите се молят за дъжд...
Сух обаче той кожата драска.
Зад осила на хлебната ръж
е татулът със житена маска...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
