Един мъдрец получил знак,
в съня си той разчел послание.
Щом правим грешки - няма как
да не получим наказание.
Водата била инструмент,
от който хората да страдат.
Чрез вкаран в нея елемент,
щом пият, в лудост да изпадат.
От още чистата такава
направил сигурни запаси
и не след дълго от тогава
в реалност изживял съня си.
Един-единствен той останал
нормално топъл в този студ.
За тях на странност бил пристанал
и обявили го за луд.
Различен, че и неудобен,
сред сивотата - цветен, див...
И на безличност неспособен,
те мъртви, а пък той тъй жив.
Решили дълго да го мъчат,
да го довършват бавно, бавно.
И пред смърта му да се пъчат -
това нахранило ги явно.
Сто дни на гаври издържал,
сломен накрая казал - Да,
сред вас се чувствам оздравял!
И пил от тяхната вода...
© Ботьо Петков Todos los derechos reservados