2 jul 2008, 15:37

Тук при нас

  Poesía
989 0 2

"То може и по-добре,

но аз мога само толкова..."

от посредствения автор


Облачно слънце

Неми ветрове

Студените устни

На мъртво дете

 

Господ се крие

В изоставения храм

Раните шие

Покрива ги със срам

 

Неми и глухи

Децата не спят

В моретата сухи

Чудовища плетат

 

А някъде там

В непозната земя

Умиращ и сам

Аз плача в нощта

 

Не виждам как

ще победя

Във вечния мрак

ще се стопя

 

Студена ръка

Със пръстен червен

Разкъсва нощта

Протяга се към мен

 

Пея за краля

Донесъл печал

Умрял се търкаля

В реките от кал

 

Земята умира

Болезнено пищи

Сърцето и спира

Удавено в лъжи

 

Гроб изкопахме

В чужда страна

Вътре заспахме

За вечността

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...