2 jul 2008, 15:37

Тук при нас

  Poesía
988 0 2

"То може и по-добре,

но аз мога само толкова..."

от посредствения автор


Облачно слънце

Неми ветрове

Студените устни

На мъртво дете

 

Господ се крие

В изоставения храм

Раните шие

Покрива ги със срам

 

Неми и глухи

Децата не спят

В моретата сухи

Чудовища плетат

 

А някъде там

В непозната земя

Умиращ и сам

Аз плача в нощта

 

Не виждам как

ще победя

Във вечния мрак

ще се стопя

 

Студена ръка

Със пръстен червен

Разкъсва нощта

Протяга се към мен

 

Пея за краля

Донесъл печал

Умрял се търкаля

В реките от кал

 

Земята умира

Болезнено пищи

Сърцето и спира

Удавено в лъжи

 

Гроб изкопахме

В чужда страна

Вътре заспахме

За вечността

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...