Тук при нас
"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения авторОблачно слънце
Неми ветрове
Студените устни
На мъртво дете
Господ се крие
В изоставения храм
Раните шие
Покрива ги със срам
Неми и глухи
Децата не спят
В моретата сухи
Чудовища плетат
А някъде там
В непозната земя
Умиращ и сам
Аз плача в нощта
Не виждам как
ще победя
Във вечния мрак
ще се стопя
Студена ръка
Със пръстен червен
Разкъсва нощта
Протяга се към мен
Пея за краля
Донесъл печал
Умрял се търкаля
В реките от кал
Земята умира
Болезнено пищи
Сърцето и спира
Удавено в лъжи
Гроб изкопахме
В чужда страна
Вътре заспахме
За вечносттаХотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Костов Все права защищены
