Аз съм си тук, в моята България живея,
усмихвам се,тъгувам и понякога пея.
Стискам здраво десница и зъби дори,
но продължавам, понякога със сълзи в очи.
Тук съм аз не избягах в друга страна,
там вярно по-лесно е, но има голяма тъга.
Не обичам да слугувам, да поднасям блюда,
на богати чужденци, едни празни господа!
Тук съм защото тук са моите мили деца,
не мога да живея без тях, те са ми в съня.
Защото аз примера им съм на тази земя,
ще продължа борбата си тук в моята страна.
Тук съм в България, моята родна земя,
тук родиха се моите мили синове, деца.
Тук засадих дърво и то пораства сега,
тук направих къща, ще оставя моята следа.
Тук ще останат стиховете ми, моите слова!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados