Искам да достигна до ядрото,
там да се разлистя, да цъфтя.
Може би химера е доброто –
стъпкана под хиляди крака...
Искам да намигна на всемира.
Мога ли да тичам до върха?
Нежно да обичам, да намирам...
Смело да се вричам, да летя!
Може би живея, за да пея
песен без начало и без край.
Искам да съм утрото на кея!
Искам да съм устните на май!
Дните си минават като хо̀ра.
Те ми обещават топлина...
Искам до зори да ти говоря.
Искам да съм твоя тишина...
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados