На любимата ми братовчедка
АНИТО!!!
Лицето ти - искрящ рубин красив,
а ти - небесния ми тюркоаз.
Сега, любима, аз съм мълчалив,
копнеейки да чуя нежния ти глас.
Ела тази нощ и прегърни ме,
бъди ти моя скъпоценен камък.
За твоето изгарящо ме име
бих построил и най-великия аз замък!
И в него - в приказния замък
ще посадя аз цветя на нежността.
И в този свят невероятно малък
ще ти изпея песента на любовта!
Ти - красива като утринната роса
по едва сега разцъфналите рози.
Твойта огнена, омайваща коса
пленяваше ме всеки ден- не само този.
И да! Не си лъжа! Реалност си - при мен!
Точно тук, в копнеещото ми сърце
стопляш моя празен и премръзнал ден,
протягайки към мене пламнали ръце!
© Илия Кузев Todos los derechos reservados