Твоята присъда
Твоята присъда е да бъдеш моята Заблуда...
За мене Нощ и Ден да си... Да те обичам като Луда...
А ти пък да обичаш Друга...
Душата ми във Ада сама да Страда...
Сърцето ти от Лед да бъде моята Награда...
И Мъката си да изливам в болезнена Балада...
Твоето Мълчание да бъде мойто Наказание...
А моята Любов към Тебе да е Изтезание...
Когато пак те видя да плача всеки път...
Сърцето ми да стене изправено пред кръстопът...
Във погледа ти да откривам непрогледна тъмнина...
А ти във моя да намираш Огромната ми празнина...
Да бъдеш Жива рана в Мен - Това е твоята Присъда...
А Дяволския Ад във Тебе аз да Бъда...
Да страдам от Любов... Да страдам до Полуда...
А ти пък да обичаш Друга...
© Вероника Павлова Todos los derechos reservados