16 may 2005, 16:14

Твоята сянка 

  Poesía
1020 0 2
Не си мисли, че нощем те забравям,
заспивайки с мечтите си за друг.
Не си мисли, че още не си спомням
за страстните нощи в зловещия студ.
До края на дните си теб ще обичам,
ще бъда покойната нощна тъма,
ще бъда сивата сянка, след тебе ще тичам,
ще бъда лошата в теб и добра.
С вятъра вън ще те галя,
тъй нежно с дъжда ще целувам,
всичко в теб ще убивам и паля
и всеки твой сън ще сънувам.
Гълъба бял аз ще бъда,
след теб в нощта ще летя,
малкото цвете, красиво във скута,
а тайната моя далеч ще тая.
Щом сутрин прогледнеш, ще бъда зората,
ще бъда и блясъка в твойте очи,
аз всичко ще бъда, но не и душата,
която ти бавно и страстно уби!
 

© Нина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??