16.05.2005 г., 16:14

Твоята сянка

1.3K 0 2
Не си мисли, че нощем те забравям,
заспивайки с мечтите си за друг.
Не си мисли, че още не си спомням
за страстните нощи в зловещия студ.
До края на дните си теб ще обичам,
ще бъда покойната нощна тъма,
ще бъда сивата сянка, след тебе ще тичам,
ще бъда лошата в теб и добра.
С вятъра вън ще те галя,
тъй нежно с дъжда ще целувам,
всичко в теб ще убивам и паля
и всеки твой сън ще сънувам.
Гълъба бял аз ще бъда,
след теб в нощта ще летя,
малкото цвете, красиво във скута,
а тайната моя далеч ще тая.
Щом сутрин прогледнеш, ще бъда зората,
ще бъда и блясъка в твойте очи,
аз всичко ще бъда, но не и душата,
която ти бавно и страстно уби!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...