Твърде късно...

Твърде късно...

Дали наистина от мене се нуждаеш,
за да си щастлив?
Дали е истина това, че с тебе сме еднакви,
с единствената разлика, че ти не си готов да изневериш?

И ето, всичко се оказва лъжа,
илюзия, създадена от ума...
Наистина, красиви бяха тези мечти,
но твърде късно се срещнахме, уви...

Късно се оказа, за да изживеем любовта,
късно се оказа, за да слеем нашата съдба.
Думата "Сбогом!!!", аз или ти ще изречеш?
Споглеждаме се скришом двама,
но кой ли ще се престраши?...
Знаеш, че така е най-добре,
но кой първи мечтите на другия ще стопи?...