Oct 15, 2007, 9:13 AM

Твърде късно...

  Poetry
1.2K 0 0
Твърде късно...

Дали наистина от мене се нуждаеш,
за да си щастлив?
Дали е истина това, че с тебе сме еднакви,
с единствената разлика, че ти не си готов да изневериш?

И ето, всичко се оказва лъжа,
илюзия, създадена от ума...
Наистина, красиви бяха тези мечти,
но твърде късно се срещнахме, уви...

Късно се оказа, за да изживеем любовта,
късно се оказа, за да слеем нашата съдба.
Думата "Сбогом!!!", аз или ти ще изречеш?
Споглеждаме се скришом двама,
но кой ли ще се престраши?...
Знаеш, че така е най-добре,
но кой първи мечтите на другия ще стопи?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...