Oct 15, 2007, 9:13 AM

Твърде късно...

  Poetry
1.2K 0 0
Твърде късно...

Дали наистина от мене се нуждаеш,
за да си щастлив?
Дали е истина това, че с тебе сме еднакви,
с единствената разлика, че ти не си готов да изневериш?

И ето, всичко се оказва лъжа,
илюзия, създадена от ума...
Наистина, красиви бяха тези мечти,
но твърде късно се срещнахме, уви...

Късно се оказа, за да изживеем любовта,
късно се оказа, за да слеем нашата съдба.
Думата "Сбогом!!!", аз или ти ще изречеш?
Споглеждаме се скришом двама,
но кой ли ще се престраши?...
Знаеш, че така е най-добре,
но кой първи мечтите на другия ще стопи?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...