Oct 15, 2007, 9:13 AM

Твърде късно...

  Poetry
1.2K 0 0
Твърде късно...

Дали наистина от мене се нуждаеш,
за да си щастлив?
Дали е истина това, че с тебе сме еднакви,
с единствената разлика, че ти не си готов да изневериш?

И ето, всичко се оказва лъжа,
илюзия, създадена от ума...
Наистина, красиви бяха тези мечти,
но твърде късно се срещнахме, уви...

Късно се оказа, за да изживеем любовта,
късно се оказа, за да слеем нашата съдба.
Думата "Сбогом!!!", аз или ти ще изречеш?
Споглеждаме се скришом двама,
но кой ли ще се престраши?...
Знаеш, че така е най-добре,
но кой първи мечтите на другия ще стопи?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...