17 ene 2010, 10:10

Тъ Уан

  Poesía » Otra
751 0 6
съм на габаната долчето
  дъ онли уана
  светлината пътеводна
  в основата на езика
  гласните ми звуци
  дращят нежната линия
  нощта ти
  оставят тъмни кръгове
  болки
  един въпросителен знак
  за безкрайност
  редки по състав определения
  и една малка въздишаща сянка
  по сплетения сън
  на ръката която не ми помни името
  съм на долчето габаната
  в златния мъх
  на поникналите съласни
  заспалата котка на покрива
  онли
  събрал в мигване луна
  в която да се удавиш
  парфюмиран
  срязан на две
  малък хартиен къс
  сдъвкан с хлад
  и пътеводна светлина
  на дъното на езика ми
  уан

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...