dressy (Зорница Николова) dressy (Зорница Николова)
218
Jan 17, 2010, 10:10 AM

Тъ Уан

  Poetry » Other
753 0 6
съм на габаната долчето
  дъ онли уана
  светлината пътеводна
  в основата на езика
  гласните ми звуци
  дращят нежната линия
  нощта ти
  оставят тъмни кръгове
  болки
  един въпросителен знак
  за безкрайност
  редки по състав определения
  и една малка въздишаща сянка
  по сплетения сън
  на ръката която не ми помни името
  съм на долчето габаната
  в златния мъх
  на поникналите съласни
  заспалата котка на покрива
  онли
  събрал в мигване луна
  в която да се удавиш
  парфюмиран
  срязан на две
  малък хартиен къс
  сдъвкан с хлад
  и пътеводна светлина
  на дъното на езика ми
  уан

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0