Тъ Уан
съм на габаната долчето
дъ онли уана
светлината пътеводна
в основата на езика
гласните ми звуци
дращят нежната линия
нощта ти
оставят тъмни кръгове
болки
един въпросителен знак
за безкрайност
редки по състав определения
и една малка въздишаща сянка
по сплетения сън
на ръката която не ми помни името
съм на долчето габаната
в златния мъх
на поникналите съласни
заспалата котка на покрива
онли
събрал в мигване луна
в която да се удавиш
парфюмиран
срязан на две
малък хартиен къс
сдъвкан с хлад
и пътеводна светлина
на дъното на езика ми
уан
дъ онли уана
светлината пътеводна
в основата на езика
гласните ми звуци
дращят нежната линия
нощта ти
оставят тъмни кръгове
болки
един въпросителен знак
за безкрайност
редки по състав определения
и една малка въздишаща сянка
по сплетения сън
на ръката която не ми помни името
съм на долчето габаната
в златния мъх
на поникналите съласни
заспалата котка на покрива
онли
събрал в мигване луна
в която да се удавиш
парфюмиран
срязан на две
малък хартиен къс
сдъвкан с хлад
и пътеводна светлина
на дъното на езика ми
уан
© Зорница Николова All rights reserved.
