25 sept 2016, 14:59

Тя

539 0 0

 

Като мириса на цвете 

идва ОБИЧТА - сама. 

Дето с ней искри сърцето, 

за да вижда и в тъма! 

 

Няма красота без нея! 

С пулса й - на вечността -

ех, как искам да живее 

в ближния сърдечността! 

 

Хей, човече, не избирай 

да си в здрач и в пустота! 

С тих ум всичко ти разбирай, 

за да дойде обичта! 

 

На свободния от Аз'а 

тя дарява светлина. 

Който люби - той не мрази, 

а ЖИВЕЕ В ТИШИНА ... 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айдън Софуев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....