Като мириса на цвете
идва ОБИЧТА - сама.
Дето с ней искри сърцето,
за да вижда и в тъма!
Няма красота без нея!
С пулса й - на вечността -
ех, как искам да живее
в ближния сърдечността!
Хей, човече, не избирай
да си в здрач и в пустота!
С тих ум всичко ти разбирай,
за да дойде обичта!
На свободния от Аз'а
тя дарява светлина.
Който люби - той не мрази,
а ЖИВЕЕ В ТИШИНА ...
© Айдън Софуев Все права защищены