21 feb 2021, 18:01

Тя

1.2K 3 14

Писатели, поети, сценаристи

пишат текстове за любовта

после някой ги чете,

възкликва: "Чудо е това!"

А как изглежда всъщност тя?

С лице на Слънце,

ухаеща на ранна пролет.

Посяваш я и като житно зрънце,

покълнва и расте във тебе тя.

Поливаш я със сълзи на тревога,

загриженост, тъга,

а после слънцето изгрява

и светва шарена дъга!

 

Усеща я различно всеки,

тъй както може я показва,

един я пази във сърце си,

а друг - без милост я погазва!

 

ИТ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря, Румене, за прочита и за хубавия коментар на тази и другите мои по-старички (позабравени) творби!
  • Колко много истини събрани в един стих... Браво от мен!
  • Така де, ама друго си е да си го излееш на листа ...
  • Благодаря за хубавия коментар, Пресиян! Хранейки се с приятелство, дано само не го изяжда всичкото, че то иначе каква любов ще е? Не знам....
    Пепи, приятно ми е да прочета и твоя коментар. Благодаря ти! За мен е удоволствие да видя, че оценявате и харесвате, това което съм написала... 😊 А иначе - аз още чакам и търся онази приказната, бурната, силната любов, онази носеща всички тези емоции и чувства, Пепи!
  • Много е хубаво! Поздравления!
    Ив... - никой не създава погрешна представа, защото Тя е толкова многолика! Тя е чувства, а те може да са най-различни, както и да предизвикват и най-различни реакции - от пълен екстаз до гняв и агресия и дори убийство от страст.
    На финала авторката сама го е казала.
    И си прав - храни се с приятелство, защото ѝ трябват доверие и сигурност, за да е красива и споделена, и обратното - не е ли дохранена и е гладна, кой знае в какво ще избие.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...