21.02.2021 г., 18:01

Тя

1.2K 3 14

Писатели, поети, сценаристи

пишат текстове за любовта

после някой ги чете,

възкликва: "Чудо е това!"

А как изглежда всъщност тя?

С лице на Слънце,

ухаеща на ранна пролет.

Посяваш я и като житно зрънце,

покълнва и расте във тебе тя.

Поливаш я със сълзи на тревога,

загриженост, тъга,

а после слънцето изгрява

и светва шарена дъга!

 

Усеща я различно всеки,

тъй както може я показва,

един я пази във сърце си,

а друг - без милост я погазва!

 

ИТ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно благодаря, Румене, за прочита и за хубавия коментар на тази и другите мои по-старички (позабравени) творби!
  • Колко много истини събрани в един стих... Браво от мен!
  • Така де, ама друго си е да си го излееш на листа ...
  • Благодаря за хубавия коментар, Пресиян! Хранейки се с приятелство, дано само не го изяжда всичкото, че то иначе каква любов ще е? Не знам....
    Пепи, приятно ми е да прочета и твоя коментар. Благодаря ти! За мен е удоволствие да видя, че оценявате и харесвате, това което съм написала... 😊 А иначе - аз още чакам и търся онази приказната, бурната, силната любов, онази носеща всички тези емоции и чувства, Пепи!
  • Много е хубаво! Поздравления!
    Ив... - никой не създава погрешна представа, защото Тя е толкова многолика! Тя е чувства, а те може да са най-различни, както и да предизвикват и най-различни реакции - от пълен екстаз до гняв и агресия и дори убийство от страст.
    На финала авторката сама го е казала.
    И си прав - храни се с приятелство, защото ѝ трябват доверие и сигурност, за да е красива и споделена, и обратното - не е ли дохранена и е гладна, кой знае в какво ще избие.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....