Тя е всичко, което съм искал от тебе, Всевишни!
Топла дума, усмивка и шепот от влюбено време.
Няма сила (неземна) и мисъл от болка предишна,
на която да дам от сърцето ми - пак да я вземе.
Тя е действащ вулкан от клокочещи в тъмното чувства
и лавина от нежност – помитаща мрачните мисли.
Сякаш с морско цунами отмива душевното лустро
и с усмивка успява сърцето от гняв да пречисти.
Тя в очите си крие светлина от полярно сияние
и прозрачни минути – парченца от белите нощи.
Тя превръща живота си светъл - във мое спасение.
Тя е всичко това... плюс безкрайност - и още... и още...