28 jun 2007, 14:12

ТЯ

  Poesía
723 0 3
Чета и препрочитам стихове,
извиращи от човешките недра!!!!
И всички те, тъй чувствени. Нестихващо
за Нея те разказват... Любовта!!!

Била гальовна, нежна и изгаряща.
Била болезнена, но искана, омайваща.
Била ту сладка, ту горчива...
към великото блаженство канеща.

Любов за първи път. И втори!
Но все тъй бурна, завладяваща... докрай
Изпиваща до сетен дъх... Порой
изсипва се... като през май...

Но те я търсят, викат, молят...
- Ела при нас... и остани...
И като скотовете се борят
от нея те да вземат... В забрава

те потъват... Стихийност... До безкрай...
потъпквайки сълзите, болката,
дерзаейки и драпайки за Нея... Рай...
в хаоса от чувства... Но идва лодката

закотвила се на самотен пристан
И чака тях... и мен... и теб,
ще се качиш ли?! Ти решаваш...
Че пътя е незнаен. Къде ще отведе!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...