28 июн. 2007 г., 14:12

ТЯ

Поэзия

728 0 3

Чета и препрочитам стихове,
извиращи от човешките недра!!!!
И всички те, тъй чувствени. Нестихващо
за Нея те разказват... Любовта!!!

Била гальовна, нежна и изгаряща.
Била болезнена, но искана, омайваща.
Била ту сладка, ту горчива...
към великото блаженство канеща.

Любов за първи път. И втори!
Но все тъй бурна, завладяваща... докрай
Изпиваща до сетен дъх... Порой
изсипва се... като през май...

Но те я търсят, викат, молят...
- Ела при нас... и остани...
И като скотовете се борят
от нея те да вземат... В забрава

те потъват... Стихийност... До безкрай...
потъпквайки сълзите, болката,
дерзаейки и драпайки за Нея... Рай...
в хаоса от чувства... Но идва лодката

закотвила се на самотен пристан
И чака тях... и мен... и теб,
ще се качиш ли?! Ти решаваш...
Че пътя е незнаен. Къде ще отведе!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

detdim (Детелина)

Стихът беше провокиран от Вашите стихове..тук в Откровения.

2007-09-26T08:39:08+03:00
Passer (Врабчето)

чудесно е

2007-09-25T14:17:57+03:00
Рико (Христо БЕЗМЪЛВЕН)

Великолепни стихове! Поздравлния!

2007-07-04T18:56:30+03:00