detdim (Детелина)
133 1508
28 июн. 2007 г., 14:12

ТЯ 

  Поэзия
584 0 3
Чета и препрочитам стихове,
извиращи от човешките недра!!!!
И всички те, тъй чувствени. Нестихващо
за Нея те разказват... Любовта!!!

Била гальовна, нежна и изгаряща.
Била болезнена, но искана, омайваща.
Била ту сладка, ту горчива...
към великото блаженство канеща.

Любов за първи път. И втори!
Но все тъй бурна, завладяваща... докрай
Изпиваща до сетен дъх... Порой
изсипва се... като през май...

Но те я търсят, викат, молят...
- Ела при нас... и остани...
И като скотовете се борят
от нея те да вземат... В забрава

те потъват... Стихийност... До безкрай...
потъпквайки сълзите, болката,
дерзаейки и драпайки за Нея... Рай...
в хаоса от чувства... Но идва лодката

закотвила се на самотен пристан
И чака тях... и мен... и теб,
ще се качиш ли?! Ти решаваш...
Че пътя е незнаен. Къде ще отведе!?

© Детелина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??