21 oct 2010, 16:36

Тя беше млада...

768 0 4

Тя беше млада. Беше симпатична.

(Я има-няма тридесет и две).

Ухажваше я много романтично

един младок, почти дете.

 

Писма и пишеше и стихове. Букети

красиви пращаше през ден, през два.

Тя все нехаеше. И ето че хлапето

с баща си на купон я запозна.

 

Той бе разведен и квартален Казанова.

Преследваше я упорито, с хъс.

Бутиково палто ù купи ново

и златен пръстен за безименния пръст.

 

Трепереше от страст, решен на всичко,

бащата. А синът бе полудял.

Но нашата прекрасна, нежна птичка

разпалваше семейния скандал.

 

Че беше подочула от съседи -

богат бил дядото, във Щатите живял,

обичал хубави жени да гледа,

във София да идва скоро щял.

 

И дядото дойде - богат, галантен,

изтупан по последна мода с фрак.

Видя я и усмихна се шармантно.

Дъртак бе, ала имаше мерак.

 

А нашта славна, хубава женичка

(я има-няма тридесет и две)

съпруга стана му - напук на всички,

замина с него, неизвестно закъде.

 

Подсмърчаше хлапакът романтичен.

Баща му дълго го боля глава.

Един е изводът: от кучките себични

очакват се проблеми и тегла.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, поучително... и талантливо написано! Поздрав!
  • МисАя, че Лирическата е от този тип хора, които не могат да се влюбват и да обичат.
    Затова се продават...
    А мъжете, които прочетат този стих, да си отварят очите.
    Поздравления!
  • хареса ми...много приятно
  • Да.
    Много ,,мелодично'' се чете.
    Хареса ми, Нинче!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...