Тя беше млада...
Тя беше млада. Беше симпатична.
(Я има-няма тридесет и две).
Ухажваше я много романтично
един младок, почти дете.
Писма и пишеше и стихове. Букети
красиви пращаше през ден, през два.
Тя все нехаеше. И ето че хлапето
с баща си на купон я запозна.
Той бе разведен и квартален Казанова.
Преследваше я упорито, с хъс.
Бутиково палто ù купи ново
и златен пръстен за безименния пръст.
Трепереше от страст, решен на всичко,
бащата. А синът бе полудял.
Но нашата прекрасна, нежна птичка
разпалваше семейния скандал.
Че беше подочула от съседи -
богат бил дядото, във Щатите живял,
обичал хубави жени да гледа,
във София да идва скоро щял.
И дядото дойде - богат, галантен,
изтупан по последна мода с фрак.
Видя я и усмихна се шармантно.
Дъртак бе, ала имаше мерак.
А нашта славна, хубава женичка
(я има-няма тридесет и две)
съпруга стана му - напук на всички,
замина с него, неизвестно закъде.
Подсмърчаше хлапакът романтичен.
Баща му дълго го боля глава.
Един е изводът: от кучките себични
очакват се проблеми и тегла.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
