ТЯ Е ОЩЕ В НАС
Връщам се отново
в къщи сутринта
с болка във главата
с мирис на жена.
Търся да намеря
думи за лъжа,
само че не мога -
ням пред теб стоя.
Избягвам ти очите
с чувство за вина,
бърша ти сълзите
вътрешно тъжа.
Казваш, че ме мразиш,
блъскаш ме с юмрук,
искаш да си тръгна,
но оставам тук.
Всичко друго искай
само не това,
гърлото ми стискай -
ще те разбера.
Никъде не тръгвам
и ти тука стой,
помниш ли - отдавна
бях за теб герой.
Казваше ми “принца
на моите мечти”,
аз ти шепнех думи
нежни и добри.
И доволни бяхме,
щастливи дори
а вече между нас
нещо не върви.
Нещо се обърка,
скъса се връвта,
вече не бушува
тъй във нас страстта.
Вече равнодушни
сме един към друг,
ядем си душите,
правим си напук.
Нещо все си пречим,
вечно се виним,
никой не признава,
че е нараним.
Кратък е животът,
мрак е след това,
не плачи, защото
с теб ще зарева.
Аз без теб съм нищо -
птица без пера
и дърво без корен,
риба без вода.
Знам, че ме обичаш -
много ти личи
и аз те обичам -
в това вярвай ти.
Не, не може всичко
да свърши така,
трябва ни отсрочка,
не махвай с ръка.
Можем с теб отново
да я възродим,
огънят ще пламне -
нали има дим.
Нали още пазим
скрита в нас страстта,
нали още в нас е
и тлее жарта.
Любовта е жива -
тя е още в нас,
нека тръгнем с нея
още в този час.
Изпълнение на живо: Видео >>>
© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados